Аз лично, вероятно и вие, много пъти съм се замислял, какво толкова се случва когато искам да заговоря непозната жена и защо по дяволите изпитвам страх от това?!
Не е ли заложено в природата ни на мъже да съблазняваме успешно, тогава, когато изпитваме привличане към нежния пол? Кажи го на потните ми длани, треперещия ми глас и всякаш чуждото ми тяло, когато се реших все пак да отида до нея и да и кажа какво?...ах...какво?.... „З-з-з-з-здравей, как си?“.
Може би звучи жалко, но красивите жени изобщо не харесват такива мъже. Биха ги използвали за кученца, но в никакъв случай не биха правили секс с тях. Хайде да си кажем честно - ти ако си една жена ще изпиташ ли привличане към мъж, който се страхува от това да те заговори? Как ще можеш да разчиташ на него, че ще ти осигури комфорт, закрила и стабилност в трудни моменти? Очакваш да те защитава ли...та той дори неможе да защити себе си, а какво остава за теб...Имат право, нали? И аз мисля така.
Увереността е много важно качество, което дамите търсят в интимния си парньор. А когато се страхуваш увереноста ти е нестабилна. С тази статия ще ти помогнем да разбереш, овладееш и може би(зависи от теб) да премахнеш изцяло този страх. Това не е болест, недъг или нещо подобно. Това е емоционално състояние, което в определен момент всеки от нас изпитва и скоро ще разбереш, че не е толкова непоправимо, колкото си мислиш.
Няма да отнеме много време преди да видиш как всичко това е било нещо, на което си обръщал прекалено много внимание, нещо напълно безсмислено...
Понеже материала не е никак кратък, статията ще бъде разделена на две части. В тази част ще споменем причините, от които се поражда такъв вид страх, а във втората ще разгледаме интересни техники и методи, с които да го подтиснем или премахнем.
Защо ни е страх да заговаряме жени?
И така, нека започенм първо с това, какво всъщност е страхът?
Страх - Силно чувство на безпокойство, съпроводено понякога с треперене на тялото, предизвикано от опасност, заплаха, нещастие; уплаха, боязън. Страхът е инстинктивна реакция на потенциална опасност.
Повечето жени не са потенциална опасност, нали? Защо тогава се страхуваме от тях?
Основната теория, обясняваща причината, ни връща назад във времето. Тогава, когато хората са живеели на племена, където не е имало такова изобилие от жени както днес в градовете. Самите жени изпитват силно привличане към мъже, които са харесвани от други жени. Представи си когато в племе с двадесет жени се разбере, че не си успял да съблазниш една, две или няколко от тях. Всички останали инстинктивно няма да изпитват привличане към теб. В някои племена най-силният мъжкар е оплождал всички жени. Ако и ти искаш да направиш същото трябва да покажеш, че си по силен от него, което навярно ще доведе до схватка. Победителят е този, който печели харема. От тук следва, че изпитваш вроден страх - първо от това да бъдеш отхвърлен и да подложиш на съмнение това дали ще се възпроизведеш и второ, от това да не попаднеш в конфликт с алфа-мъжкар.
Дотук с историята. Сега нека разгледаме едни по-модерни и социални фактори, от които се страхуваме.
Хората и обществото
Всеки човек се радва когато има, казва или прави нещо, което се харесва от останалите. Търсим обществено приемане. Връзките между жени и мъже са нещо задължително, за да бъдеш нормален и останалите да те приемат за такъв. Сигурно си забелязал как доста жени се хващат с мъже, които просто не са за тях, само и само да небъдат сами. Аз лично не само съм срещал, но и познавам такива.
Ако скоро или дори никога не са те виждали с момиче, околните ще си мислят, че имаш някакъв проблем или че си гей.
Непознатата жена, с която искаш да се запознаеш, рядко ще е сама без никого около нея. Около вас ще има нейни познати, непознати минувачи и т.н.. Ти се страхуваш от тях защото ако тя те отхвърли или нещо се издъниш, те ще са свидетели, ще те сочат с пръст и ще ти се смеят(това едва ли ще се случи, но си представи как би се почувствал). Това е кофти защото така стойността ти в обществото спада, а мъжете с ниска стойност са непривлекателни за повечето жени.
Случвало ли ти се е да искаш да заговориш момиче, но да го отлагаш и отлагаш и отлагаш докато тя не си тръгне или се появи гаджето и? С всяка една секунда отлагането създава притеснение и подтискане. Премисляш добре всички възможни нейни отговори, какво би могъл да кажеш, за да продължиш разговора, какво би могло да стане ако я доближиш, какво ли ще си кажат хората около вас...мамка му ами ако тя те отреже?!...В крайна сметка ако го направиш се получава отвратително. Сега искам да следиш мисълта ми много внимателно - какво ако самото бездействие поражда страх?
Ти имаш намерението, желанието и стремежа да заговориш това момиче, но не го правиш! Енергията на намерението расте, става все по-голяма, а ти я задържаш в себе си. Последиците от това, че не предприемаш никакво действие, карат подсъзнанието ти да тълкува ситуацията като опасност и започваш да усещаш страх.
До голяма степен вина за този страх имат и твоите родители. Спомняш ли си как като малък всички възрастни са ти набивали в главата да не разговаряш с непознати. Ясно, че това е с цел да те предпазят от похитители и лоши хора, но пък така се създава една социална травма, която оставя много дълбок белег в подсъзнанието на човек. Няма да навлизам в подробности...само ще спомена името на псхолога Ерик Берн, който казва, че всеки човек има три его състояния: родител, възрастен и дете. Ежедневно ние прекарваме известно време във всяко от его състоянията и всяко едно влияе на общуването ни. Тоест, детето си е винаги във теб и ако като малък вашите са те възпитавали да не говориш с непознати, ето защо се страхуваш и до днес.
Това са основните причини, които те карат да трепериш и да изпитваш онова чувство, сякаш стомахът ти се е „свил”, при мисълта да заговориш непозната мацка. В следващата статия ще разглеждаме начините, чрез които заедно с теб ще преборим или заличим напълно(зависи от теб) този страх.
